Трудният път на референдумите в България
Искра Баева
Демокрацията е общоприета форма на ръководство, родена в Европа, където са и най-големите й политически триумфи. Благодарение на тях тя е станала и публична интернационална норма. Но би било заблуда, в случай че си мислим, че демокрацията е единствената политическа система по света и тя е безпроблемна и не е застрашена.
А в случай че се погледнем в огледалото, ще забележим, че след три десетилетия демократично развиване на България разочарованието от действието на демокрацията нараства и от ден на ден хора престават да имат вяра в нея, както проличава от намаляващото присъединяване в изборите.
Но в този момент думата ми е за другото право на жителите да заявят своята позиция по значими въпроси: референдумите. А мотивът, несъмнено, е проваленият опит за осъществяване на народен референдум в България, обвързван с еврото.
Независимо от събраните над 600 хиляди подписа, от които след инспекцията бяха приети 476 хиляди, Народното събрание реши референдум да не се организира. Няма да разясня обосновката на отхвърлянето, тъй като мненията на юристите се разделиха и в края на краищата се оказа, че > решението е политическо, > а не юридическо, както пролича при гласуването: срещу референдума бяха представителите на ПП-ДБ, Движение за права и свободи и част от ГЕРБ-СДС (98 гласа), а за - " Възраждане ", Българска социалистическа партия, " ИТН " (68 гласа).
За да оценим по достолепие настоящия сюжет, дано си напомним опита на българите с референдуми. За 145-годишната история на модерната българска страна у нас са извършени шест референдума: през 1922, 1946, 1971, 2013, 2015 и 2016 година
Разполагането им във времето демонстрира следното: за пръв път българите са си споделили мнението 44 години след основаването на страната, за повторно - 24 години по-късно, третият референдум е след още 25 години, четвъртият - 42 години по-късно, а в годините на народна власт те се форсират - една, две или сегашните седем години.
Какви са били задачите на досегашните референдуми, какъв брой хора са взели участие и какви са резултатите им?
Първият референдум от 1922 година е плод на острите политически битки, провокирани от двете национални произшествия, резултат от опитите на тогавашните държавници силово да решат общонационалния въпрос. Тогава държавното управление на Български земеделски народен съюз се обръща към българите с въпроса дали да бъдат съдени виновниците за изгубените войни - става дума за държавните управления на Ив. Евстр. Гешов (16 март 1911 - 1 юни 1913 година ), доктор Ст. Данев (1 юни 1913 - 4 юли 1913 г.) и Ал. Малинов (21 юни 1918 - 18 октомври 1918 г.). На 19 ноември 1922 година на въпроса за съденето им са призовани да гласоподават 928 776 души, от които за това се афишират 647 313, а срещу са 223 584. Така с поддръжката на 74,33% замеделците побеждават, само че след по-малко от седем месеца са свалени с военния прелом от 9 юни 1923 година
Вторият референдум от 8 септември 1946 година още веднъж е във време на > бурни промени след война > Той има доста по-голямо значение, защото в него се слага въпросът за формата на държавно ръководство: да се резервира монархията или да бъде провъзгласена " национална република ". В този случай всички политически партии - както ръководещите от Отечествен фронт, по този начин и опозиционните Български земеделски народен съюз " Никола Петков ", БРСДП(о) и обединяването на незивисимите интелектуалци приканват да се гласоподава за република. И неслучайно резултатите са безапелационни: от 4 509 354 гласоподаватели 3 833 183 или 95,63% са за република, а срещу са едвам 175 234 или 4,37%. И с цел да няма подозрения в тогавашните настройки, ще изтъквам позицията на Демократическата партия от 10 септември 1946 година: " Българският народ се отзова на позива на всички политически партии и с грамадно мнозинство се произнесе срещу монархията, за република. Такава е волята на народа и всички сме длъжни да й се подчиним. Монархията си отива. Да живее републиката! " (в. " Знаме " ).
Третият референдум от 16 май 1971 година има за цел да легитимира новата " живкова " Конституция на Народна република България, след приемането й от Народното събрание. В нея за пръв път е въведен член 1 за " управителната роля на Българска комунистическа партия ". Този път гласуването е с чисто фиктивен темперамент, по тази причина не е необичайно, че поддръжката е от 99,7%.
Четвъртият референдум от 27 януари 2013 година е първи в годините на народна власт, само че не е през 90-те години, когато страната прави огромните промени, а едвам след нейната геополитическа преориентация и се отнася за частен проблем, какъвто е развиването на нуклеарната енерегетика и по-конкретно построяването на новата АЕЦ " Белене ". Той е резултат на гражданска самодейност (всъщност на БСП), при която са събрани 770 000 подписа при изискваните от тогавашия Закон за референдумите 500 000. Пак по този закон, с цел да бъде годен резултатът, би трябвало да се взели участие толкоз гласоподаватели, колкото са били при последните избори, т.е. 4 345 450. А в случай че са повече от 20%, въпросът би трябвало да се прегледа от Народното събрание. Точно това става: в референдума вземат участие 1 405 463 души или 20,2%. И въпреки 851 757 души или 60,6% да са подкрепили нуклеарната енергетика, в Народното събрание болшинството на ГЕРБ и Синята коалиция > отхвърля предлагането > Петият референдум е за въвеждане на отдалеченото гласоподаване. Той е препоръчан от президента Росен Плевнелиев и е плануван за 25 октомври 2015 година, по едно и също време с локалните избори (за разлика от петия референдум, който е самостоятелен). Въпреки това в референдума вземат участие 2 587 593 души или 39%, което е незадоволително, с цел да стане сполучлив, въпреки че 1 883 411 души или 69,5% поддържат концепцията.
Шестият, финален към този момент референдум от 6 ноември 2016 година е още веднъж резултат от гражданска самодейност - на Слави Трифонов, който предлага на жителите да отговорят на 6 въпроса, от които след интервенция на Конституционния съд остават 3: 1. За мажоритар изборна система в два тура; 2. Задължително гасуване; 3. Намаляване на държавната дотация за парламентарно показаните партии на 1 лев на глас. Събрани са 673 481 подписа, а след инспекция те остават 572 650 при законово условие от 400 000. Този референдум се организира по едно и също време с изборите за президент и вицепрезидент, което спомага в него да вземат присъединяване 3 488 558 души, което се приближава до условията на закона за легитимност, а въпросите са подкрепени надлежно със 72,62 и 72%. Все отново 12 000 гласа и или 0,2% не доближават, с цел да стане резултатът от референдума наложителен.
Тази ретроспекция приказва задоволително за историята на референдумите в България.
Основният извод е, че в демократична България референдумите зачестяват (3 за 34 години), само че за разлика от предходните, нито един от тях не е сполучлив.
И естествено е да се запитаме за какво е по този начин. Отговорът е в > нежеланието на политическите елити > да позволен българските жители да вземат решение значими за страната въпроси. Правя този извод освен на основата на извънредно рестриктивните правила в Закона за референдумите, които вършат съвсем невероятно да се организира сполучлив референдум, а и поради нежеланието на политиците да изискат съучастието на жителите.
По-важна ми се коства въобще неналичието на референдуми по въпроси, по които множеството други европейски страни се обръщат към жителите си. Такива като участието на България в НАТО и в Европейски Съюз. По тях страните в преход попитаха своите жители.
Защо не е по този начин в България?
Мисля, че обяснението е както в страха на политиците от " неправилната " позиция на жителите, по този начин и в желанието им да получат дивидентите от " вярното " решение. Но към това пояснение би трябвало да прибавим и неспособността, нежеланието или мързела им да изясняват на жителите задоволително безапелационно изгодите и минусите от предлаганите решения, което съсем не значи агитация на единствената позиция.
Затова нямахме питане до граждаите нито преди влизането ни в НАТО, нито в Европейски Съюз. Макар че съм уверена, че минимум във втория случай, нямаше да има никаква изненада.
И както виждаме, с цялостна мощ продължава отричането на правото на жителите да заявят своята позиция, само че и нежеланието да се реализира същинска професионална полемика, която да даде опция на българите да създадат своя осведомен избор. Решението на 49 Народно събрание от 7 юли 2023 година да отхвърли предлагането да се попитат жителите по кое време да бъде въведено еврото за жалост продължава тази традиция.
Какво значи за България неналичието на сполучливи референдуми в годините на прехода. Мисля, че това очевидно неуважение към директната народна власт спомага за разочарованието на българите от демокрацията въобще, защото хората се усещат все по-малко чути, почетени и показани в ръководството.
Референдумите не са рискови нито за ръководството, нито за демокрацията, както демонстрира образецът на Швейцария. А на доводите на отрицателите на референдумите, че ние не сме Швейцария, отговарът е, че с цел да станем би трябвало да стартираме отнякъде, от практиката.
Затова: Демокрацията е и референдуми!>
Клуб " 24 май "
със съкращения
Демокрацията е общоприета форма на ръководство, родена в Европа, където са и най-големите й политически триумфи. Благодарение на тях тя е станала и публична интернационална норма. Но би било заблуда, в случай че си мислим, че демокрацията е единствената политическа система по света и тя е безпроблемна и не е застрашена.
А в случай че се погледнем в огледалото, ще забележим, че след три десетилетия демократично развиване на България разочарованието от действието на демокрацията нараства и от ден на ден хора престават да имат вяра в нея, както проличава от намаляващото присъединяване в изборите.
Но в този момент думата ми е за другото право на жителите да заявят своята позиция по значими въпроси: референдумите. А мотивът, несъмнено, е проваленият опит за осъществяване на народен референдум в България, обвързван с еврото.
Независимо от събраните над 600 хиляди подписа, от които след инспекцията бяха приети 476 хиляди, Народното събрание реши референдум да не се организира. Няма да разясня обосновката на отхвърлянето, тъй като мненията на юристите се разделиха и в края на краищата се оказа, че > решението е политическо, > а не юридическо, както пролича при гласуването: срещу референдума бяха представителите на ПП-ДБ, Движение за права и свободи и част от ГЕРБ-СДС (98 гласа), а за - " Възраждане ", Българска социалистическа партия, " ИТН " (68 гласа).
За да оценим по достолепие настоящия сюжет, дано си напомним опита на българите с референдуми. За 145-годишната история на модерната българска страна у нас са извършени шест референдума: през 1922, 1946, 1971, 2013, 2015 и 2016 година
Разполагането им във времето демонстрира следното: за пръв път българите са си споделили мнението 44 години след основаването на страната, за повторно - 24 години по-късно, третият референдум е след още 25 години, четвъртият - 42 години по-късно, а в годините на народна власт те се форсират - една, две или сегашните седем години.
Какви са били задачите на досегашните референдуми, какъв брой хора са взели участие и какви са резултатите им?
Първият референдум от 1922 година е плод на острите политически битки, провокирани от двете национални произшествия, резултат от опитите на тогавашните държавници силово да решат общонационалния въпрос. Тогава държавното управление на Български земеделски народен съюз се обръща към българите с въпроса дали да бъдат съдени виновниците за изгубените войни - става дума за държавните управления на Ив. Евстр. Гешов (16 март 1911 - 1 юни 1913 година ), доктор Ст. Данев (1 юни 1913 - 4 юли 1913 г.) и Ал. Малинов (21 юни 1918 - 18 октомври 1918 г.). На 19 ноември 1922 година на въпроса за съденето им са призовани да гласоподават 928 776 души, от които за това се афишират 647 313, а срещу са 223 584. Така с поддръжката на 74,33% замеделците побеждават, само че след по-малко от седем месеца са свалени с военния прелом от 9 юни 1923 година
Вторият референдум от 8 септември 1946 година още веднъж е във време на > бурни промени след война > Той има доста по-голямо значение, защото в него се слага въпросът за формата на държавно ръководство: да се резервира монархията или да бъде провъзгласена " национална република ". В този случай всички политически партии - както ръководещите от Отечествен фронт, по този начин и опозиционните Български земеделски народен съюз " Никола Петков ", БРСДП(о) и обединяването на незивисимите интелектуалци приканват да се гласоподава за република. И неслучайно резултатите са безапелационни: от 4 509 354 гласоподаватели 3 833 183 или 95,63% са за република, а срещу са едвам 175 234 или 4,37%. И с цел да няма подозрения в тогавашните настройки, ще изтъквам позицията на Демократическата партия от 10 септември 1946 година: " Българският народ се отзова на позива на всички политически партии и с грамадно мнозинство се произнесе срещу монархията, за република. Такава е волята на народа и всички сме длъжни да й се подчиним. Монархията си отива. Да живее републиката! " (в. " Знаме " ).
Третият референдум от 16 май 1971 година има за цел да легитимира новата " живкова " Конституция на Народна република България, след приемането й от Народното събрание. В нея за пръв път е въведен член 1 за " управителната роля на Българска комунистическа партия ". Този път гласуването е с чисто фиктивен темперамент, по тази причина не е необичайно, че поддръжката е от 99,7%.
Четвъртият референдум от 27 януари 2013 година е първи в годините на народна власт, само че не е през 90-те години, когато страната прави огромните промени, а едвам след нейната геополитическа преориентация и се отнася за частен проблем, какъвто е развиването на нуклеарната енерегетика и по-конкретно построяването на новата АЕЦ " Белене ". Той е резултат на гражданска самодейност (всъщност на БСП), при която са събрани 770 000 подписа при изискваните от тогавашия Закон за референдумите 500 000. Пак по този закон, с цел да бъде годен резултатът, би трябвало да се взели участие толкоз гласоподаватели, колкото са били при последните избори, т.е. 4 345 450. А в случай че са повече от 20%, въпросът би трябвало да се прегледа от Народното събрание. Точно това става: в референдума вземат участие 1 405 463 души или 20,2%. И въпреки 851 757 души или 60,6% да са подкрепили нуклеарната енергетика, в Народното събрание болшинството на ГЕРБ и Синята коалиция > отхвърля предлагането > Петият референдум е за въвеждане на отдалеченото гласоподаване. Той е препоръчан от президента Росен Плевнелиев и е плануван за 25 октомври 2015 година, по едно и също време с локалните избори (за разлика от петия референдум, който е самостоятелен). Въпреки това в референдума вземат участие 2 587 593 души или 39%, което е незадоволително, с цел да стане сполучлив, въпреки че 1 883 411 души или 69,5% поддържат концепцията.
Шестият, финален към този момент референдум от 6 ноември 2016 година е още веднъж резултат от гражданска самодейност - на Слави Трифонов, който предлага на жителите да отговорят на 6 въпроса, от които след интервенция на Конституционния съд остават 3: 1. За мажоритар изборна система в два тура; 2. Задължително гасуване; 3. Намаляване на държавната дотация за парламентарно показаните партии на 1 лев на глас. Събрани са 673 481 подписа, а след инспекция те остават 572 650 при законово условие от 400 000. Този референдум се организира по едно и също време с изборите за президент и вицепрезидент, което спомага в него да вземат присъединяване 3 488 558 души, което се приближава до условията на закона за легитимност, а въпросите са подкрепени надлежно със 72,62 и 72%. Все отново 12 000 гласа и или 0,2% не доближават, с цел да стане резултатът от референдума наложителен.
Тази ретроспекция приказва задоволително за историята на референдумите в България.
Основният извод е, че в демократична България референдумите зачестяват (3 за 34 години), само че за разлика от предходните, нито един от тях не е сполучлив.
И естествено е да се запитаме за какво е по този начин. Отговорът е в > нежеланието на политическите елити > да позволен българските жители да вземат решение значими за страната въпроси. Правя този извод освен на основата на извънредно рестриктивните правила в Закона за референдумите, които вършат съвсем невероятно да се организира сполучлив референдум, а и поради нежеланието на политиците да изискат съучастието на жителите.
По-важна ми се коства въобще неналичието на референдуми по въпроси, по които множеството други европейски страни се обръщат към жителите си. Такива като участието на България в НАТО и в Европейски Съюз. По тях страните в преход попитаха своите жители.
Защо не е по този начин в България?
Мисля, че обяснението е както в страха на политиците от " неправилната " позиция на жителите, по този начин и в желанието им да получат дивидентите от " вярното " решение. Но към това пояснение би трябвало да прибавим и неспособността, нежеланието или мързела им да изясняват на жителите задоволително безапелационно изгодите и минусите от предлаганите решения, което съсем не значи агитация на единствената позиция.
Затова нямахме питане до граждаите нито преди влизането ни в НАТО, нито в Европейски Съюз. Макар че съм уверена, че минимум във втория случай, нямаше да има никаква изненада.
И както виждаме, с цялостна мощ продължава отричането на правото на жителите да заявят своята позиция, само че и нежеланието да се реализира същинска професионална полемика, която да даде опция на българите да създадат своя осведомен избор. Решението на 49 Народно събрание от 7 юли 2023 година да отхвърли предлагането да се попитат жителите по кое време да бъде въведено еврото за жалост продължава тази традиция.
Какво значи за България неналичието на сполучливи референдуми в годините на прехода. Мисля, че това очевидно неуважение към директната народна власт спомага за разочарованието на българите от демокрацията въобще, защото хората се усещат все по-малко чути, почетени и показани в ръководството.
Референдумите не са рискови нито за ръководството, нито за демокрацията, както демонстрира образецът на Швейцария. А на доводите на отрицателите на референдумите, че ние не сме Швейцария, отговарът е, че с цел да станем би трябвало да стартираме отнякъде, от практиката.
Затова: Демокрацията е и референдуми!>
Клуб " 24 май "
със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ